ЗЪБОПРОТЕЗНА ИМПЛАНТАЦИЯ

Съвременен метод за възстановяне на частична или тотална загуба на зъбите в горна или долна челюст, чрез поставяне на титанов щифт в костта на челюстта, който замества липсващия зъб (зъби), без да се налага изпиляване на съседни здрави зъби.


Д-р Гассан Мохамед
Дипломиран имплантолог по имедиатно имплантиране (masterclass), член на IF (Международна имплантологична фондация), Мюнхен, Германия


За безплатен преглед и консултация при имплантолог – телефон: 088 972 03 75


Видове имплантация

1. Двуетапно имплантиране с костно натоварване – (conventional implantation):
Класически универсален метод, при който след като се постави (завинти) импланта в спонгиозата на костта (меката кост), се закрива под венеца и се изчаква период от 3-5 месеца (необходим период за остеоинтеграция – вкостяване) на импланта.

Етапи за лечение:

1-етап: След снемане на анамнеза и интраорален клиничен преглед и рентгенова снимка, под локална анестезия се прави разрез и отпрепарира лигавицата (ламбо), след което импланта се поставя в спонгиозната (меката част) на костта и се зашива раната.
2-етап: След 4-6 месеца постъпва разкриване на импланта и поставяне на гингиво- формиращ елемент, за да оформи венеца около импланта.
3-етап: След 10-15 дни от втория етап се взема отпечатък за зъботехническа лаборатория за направата на мостова конструкция над импланта.
4-етап: Поставяне на надстойката над импланта и ажустиране на готовата конструкция над импланта и окончателно залепване.

Предимства:

1 – Възможност за поставяне, както единични, така и няколко импланта във всички зони на челюстите.
2 – Възможност за направа на отделни единични коронки над имплантите, което дава високоестетичен ефект.

Недостатъци:

1 – За поставяне на имплант е необходима достатъчна по обем и ширина кост на мястото на имплантиране, а когато се налага поставяне на костно-заместващо вещество (костна аугментация) около импланта, периода на остеоинтеграция се удължава и оскъпява.
2 – Необходимо е да се изчака по-дълъг период от време за остеоинтеграцията на импланта (вкостяването му в спонгиозата на костта), за да бъде функционално натоварен с мостова конструкция.

2. Едноетапно имплантиране с ранно натоварване – (Immediate loading implantation):
ИНОВАТИВЕН МЕТОД, при който се използват швейцарски едночастови импланти (имплантът и надстойката са монолитни) и се поставят (закотвят) директно през лигавицата без разрез в компактната кост (твърда кост). Без изчакване на период за остеоинтеграция, веднага може да се осъществи натоварване с мостовите конструкции.
Имплантите са изработени от фирма IHDEDENAL от титанова сплав, високоустойчиви, биосъвместими.

Етапи за лечение:

1-етап: След цялостна санация на устната кухина и под местна анестезия, импланта се поставя директно през лигавицата (без разрез или ламбо ), като се съобразява с паралелното разположение на имплантите в алвеоларния гребен и се прави проверка на първичната стабилност в костта.
2-етап: Веднага след поставянето на имплантите започва ортопедичният етап (взимане на отпечатъци и предаване към зъботехническа лаборатория).
3-етап: След 2 дни следва металната проба на металния скелет на мостовата конструкция (допълнителен междинен етап за прецизната изработка на метало-керамичната конструкция).
4-етап: След 1 ден се поставя (ажустира) готовата метало-керамична коронка (мост) над имплантите и се прави окончателно й залепване (циментиране).

Предимства:

1 – Не е необходима налична достатъчна широка и висока кост (обемна) за мястото за имплантиране, защото този вид импланти се базира и разчита на бикортикалното закотвяне в твърдата кост, там където я има.
2 – Напредналата костна атрофия (стопяване на костта ): при тези пациенти не представлява противопоказание за поставянето на имедиатните импланти, без да се налага поставяне на костно-заместващо вещество;
3 – Възможност за поставяне на този вид импланти при всички пациенти, дори и при тези в напреднала възраст и с придружаващи общи заболявания (остеопороза, диабет);
4 – Възможност за поставяне веднага след ваденето на разрушени зъби/зъб (екстрахирането му) директно в алвеолата и закотвянето им дълбоко в здравата кост.
5 – Пациентите с напреднал хроничен пародонтит (пародонтоза) вече не са противопоказни за поставянето на тези импланти.
6 – Специфичният дизайн и обработка на гладката повърхност им дава предимство, изразяващо се в невъзможност за микроорганизмите да мигрират и да бъдат причина за периимплантит.
7 – Съкращава се времето на изчакване след поставяне на имплантите (периода на остеоинтеграция) и съответно натоварването им с протетичната конструкция.

Недостатъци:

1 – След ваденето на зъбите се получава естетсвено свиване (ретракция) на венците (гингива) и по-късно стопяване на костта, в резултат на което се получава оголване на определени участъци от конструкцията, които не са с оптимални естетични качества.
2 – За по-голяма стабилност на имедиатните импланти се предпочита тези импланти да бъдат поставени и вързани под една конструкция (шинирани) с над три импланта.

Гаранция на зъбопротезните импланти:

Правилно поставеният и позициониран зъбен имплант в зъбната редица и добре остеоинтегриран в коста, или закотвен директно в твърда здрава кост, не може да бъде отхвърлен от организма за цял живот… с условия за спазване на стриктни хигиенни норми на устната кухина. За това са задължителни редовни клинични контролни прегледи с рентгенови контроли за откриване на наличние на микроорганизми около него (перимплантит), също и откриване на поява на предварителни контакти с антагонисти или свръхконтакт над зъбния имплант.

Трябва да се внимава с пациенти, които имат силно изразен бруксизъм (стискане на зъби нощно време), или оказват свръхнатоварване върху имплатите от масивните дъвкателни мускули при дъвчене на много твърда храна, още в началните стадии на имплантиране.

За въпроси относно зъбопротезни имплантати, натиснете тук:

Изборът на импланта зависи от:

1 – Мястото и вида на костта, където се поставя импланта;
2 – Държава производител;
3 – Място за имплантиране;
4 – Зона за имплантиране в челюстта (горна, долна челюст, предни и задни зъби);
5 – Анатомични особености, качество и количество на костта;
6 – Възраст на пациeнта и наличие на придружаващи заболявания (Остеопороза);
7 – Вид и изработка на повърхността на импланта (SA, SLA, TPS);

clinical cases