Зъбните силанти са фотополимерни материали, които служат за покриване на зъбните фисури с цел предпазването от кариес
Що е то зъбен силант?
Зъбният силант е бял смолист материал на базата на фотополимеризираща пластмаса, който се поставя върху дъвкателната повърхност на зъбите, като покрива дълбоките фисури, за да ги защити от вредното натрупване на бактерии и образуването на кариеси.
Най-често силанти се поставят на деца, но биха могли да се слагат и на възрастни. Те са ефективни, защото съдържат флуор или калций, които допълнително помагат за минерализацията на зъбите и ги прави по-устойчиви на кариеси. Силанизираните зъби са по-лесни за почистване, защото повърхността им е по-гладка. По този начин те са по-добре защитени.
Какво представлява проблемът „дълбока фисура на зъби“?
Зъбният кариес най-рано и най-често засяга дъвкателната повърхност на кътниците и предкътниците (молари и премолари), тъй като те пробиват с недоизградени фисури.
Фисурите са дълбоките бразди в релефа на зъбите. Те задържат храна и микроорганизми. В комбинация с недоизградените навици за почистване на зъбите при децата и трудният достъп на четката за зъби до тези места, това става сериозна предпоставка за ранното разваляне на зъбите.
Временните зъби притежават по-плитки фисури от тези на постоянните, но и при тях има предпоставка за задържане на плака и хранителни остатъци.
Както при постоянните, така и при временните, фисурният кариес е най-разпространеният.
Най-голяма опасност за развитие на кариес съществува при дъвкателните зъби по време и непосредствено след пробива им.
Причината е, че емайлът в областта на тези фисури е най-тънък и най-слабо минерализиран. Веднага след пробива на всеки кътник или предкътник и навлизането им в орална среда, плаката върху него вече е образувана, без да е възможно да се премахне.
Друг фактор, който допринася за плакообразуването, е недостатъчната височина на пробиващите зъби, което им пречи да участват в дъвкателния акт.
Голямо влияние оказва и възрастта, в която пробиват зъбите. Орално-хигиенните навици при децата са нестабилни, а четкането на зъбите - некачествено, което допълнително допринася за образуването на кариес.
Това са само част от причините, дълбоките фисури да се атакуват бързо и да се развие кариес върху тях.
Дъвкателната повърхност на новопробилите зъби при децата са с много по-изразени ямки и бразди в сравнение с възрастните. При липса на дентални грижи, фисурният кариес на новопробилите зъби бързо се разраства и се стига до усложнение, което може да доведе до ранна загуба на зъб.
Ако здравите дълбоки фисури се запълнят още по време на пробива или малко след това, се води до намаляване на разпространението на кариес.
Как могат да бъдат запълнени дълбоките фисури на зъби?
Средствата, които запечатват дълбоките фисури по дъвкателните повърхности се наричат силанти. Методът за запечатване се нарича профилактично покритие или силанизиране.
Целта на силанизацията е да се предпази зъба от действието на кариесогенната среда и да се преотврати развитието на кариес.
Има някои особени изисквания към силантите, които трябва да бъдат спазени. Такива условия са да бъдат устойчиви на изтриване във влажна среда, да имат стабилен цвят и да не променят този на зъба, бързо да втвърдяват и да имат добра биологична поносимост. Много по-добре се получава задръжката на силанта при постоянните зъби.
Кога се прилагат силантите на детски зъби?
Прилагането на силантите е добре да се случва през първата година след пробива на зъба, а до две години след пробива ефективността е най-значима.
Разбира се, силантите могат да се поставят и по-късно и при по-големи деца, особено в случаите на висок риск от кариес.
Най-важен период за приложение на силантите е непосредствено след пробива или още по време на пробива. Колкото по-рано се поставят, толкова по-голям ще бъде превантивният ефект.
Зъбите, които подлежат на силанизиране са всички временни кътници и всички постоянни молари и премолари.
Постоянните зъби придобиват много по-изразен релеф по дъвкателната повърхност, което го прави много удобно и подходящо място за поставяне на силанти. Освен това постоянните зъби осигуряват дъвкателната функция през по-голяма част от живота и затова по-значимо е действието на силанта при постоянните зъби.
Как се поставя силант на зъб?
Най-важно е зъбът, подлежащ на силанизиране, да бъде интактен. Осигурява се добра изолация със суха повърхност, почиства се, прави се „обработка“ на дълбоката фрактура със специален гел, който се измива след няколко секунди, след което отново се подсушава и се поставя „лепило“, което свързва силантите със самия зъб. Накрая се нанася силанта.
В заключение ще добавя, че профилактиката е най-доброто лечение.
Профилактичното покритие е една от изключително важните мерки за предотвратяване на кариеса и води до намаляване на развитието и разпространението му.
