Кистата представлява кухина, която отвътре е подплатена с епител и e изпълнена с течно или кремообразно съдържание
Какво представлява оралната киста?
Кистата представлява кухина, която отвътре е подплатена с епител и e изпълнена с течно или кремообразно съдържание. Расте бавно и експанзивно, причинявайки раздуване на костта. Най-често се формира в устата, челюстите, устните, езика, гърлото и слюнните жлези.
Обикновено кистите са малки, безболезнени образувания, между 2 и 3 см. При тяхното възпаление обаче се превръщат в абсцесни кисти – червени, подути и болезнени. Това нерядко налага тяхното хирургично отстраняване.
Какви видове кисти познаваме?
• Одонтогенни
Радикуларна киста- образува се от зъбен гранулом и е най-често срещаната. Тя е безболезнена и най-често се открива на рентгенови снимки. Дори и да не е възпалена, радикуларната киста крие потенциален риск за здравето.
Фоликуларна киста – най-често се открива случайно при рентгенови изследвания.
Одонтогенна кератокиста – в по-голяма част от случайте се засягат мъже. Типично за кератокистите е, че се развиват в долната челюст.
Пародонтална киста -развива се вследствие на възпалителен процес в гингивалния джоб на витален/жив зъб.
Резидуална киста - представлява нерационално отстранена радикуларна киста, може да се развие и от зъбен гранулом.
• Неодонтогенни
Фисурални;
Глобуло-максиларна киста;
Назо-алвеоларна;
Медианна киста на максилата (горната челюст);
Медианна киста на мандибулата (долната челюст).
• Нефисурални, това са кисти на назо-палатиналния канал.
Какви са симптомите при оралните кисти?
Клиничните прояви се определят от големината, локализацията и вида на кистата, като те могат да варират от ограничена подутина, дислокация и луксация на зъби до цялостно лизиране на компактата на челюстта.
В началото се наблюдава малка костна подутина, която с напредване на процеса може значително да увеличи своите размери и да засегне съседни структури като максиларни синуси, долночелюстен нерв и др. При компресия на даден нерв може да се стигне до изтръпване в областта.
Кистите, които екзецербират, имат симптоми на остър възпалителен процес. При тях инфекцията може да проникне през кореновия канал на умъртвен зъб или по кръвен път при общи инфекциозни заболявания.
За поставяне на правилната диагноза, от изключително голямо значение е рентгеновата диагностика, на която се вижда овална сянка, оградена със силна, ясна граница (нарича се linea albuginea). От решаващо значение е вида на пунктата – с изключение на одонтогенната кератокиста, всички останали имат бистра жълтеникава течност с холестеринови кристали. Окончателна и правилна диагноза може да се постави след хистологично изследване на извадената киста.
Лечението на кистите е хирургично – екстирпация на кистата през алвеолата! Възможно е да се наложи екстракция на болния зъб!
