Първите кариеси при децата се появяват най-рано към края на третата година, като най-често се засягат кътниците
Кариесът е най-разпространеното хронично заболяване. При децата обикновено първите кариеси се появяват най-рано към края на третата година, като най-често се засягат кътниците. Има специална група кариеси, която възниква от 1 до 3 години и то на нетипични места. Това са кариозни процеси, които засягат външната повърхност на горните резци, но при по-тежки форми може и да обхване цялото млечно съзъбие. Те протичат бързо и често водят до разрушаване на цялата корона на зъба. Те се наричат кариес на ранното детство или „синдром на биберона“.
Причина за възникването на детски кариес може да бъде вродена аномалия в структурата на емайла, която го прави по-податлив на кариозни процеси. По-често причините за възникването на кариеса на ранното детство са поведенчески и се изразяват в:
- продължително нощно кърмене след 12-месечна възраст и оставянето детето да заспи на гърда;
- родължително нощно хранене с подсладено мляко;
- даване на подсладен биберон;
- честа употреба на сокове;
- лоша орална хигиена.
Първите клинични признаци са появата на бели петна по външната повърхност на горните резци. Този стадий е обратим, но за съжаление доста често се пропуска. При не обръщане на внимание процесът прогресира – забелязва се разрушаване на емайла в областта на шийка на зъбите, а в последствие се засяга и цялата коронка. Родителите често съобщават, че зъбите са почнали да се ронят скоро след като са пробили напълно. Засягането на горните резци се обяснява с това, че при кърмене или хранене те се обливат директно от млякото и липсват самопочистващи механизми. Ако не се отстранят причините, се засягат и останалите зъбите: единствено долните резци остават интактни, понеже езика ги предпазва и се обливат непрекъснато от слюнка.
В началото процеса протича безсимптомно, но с напредването му може да се достигне нерва на зъба и да предизвика болка и отоци. Разрушаването на горните резци, освен нарушена естетика, води и до проблеми с фонетиката и промяна в захапката. Затова, при съмнения или първи признаци, е необходимо да се направи консултация с детски стоматолог.
Лечението се състои в два аспекта. Първият е от страна на детския стоматолог и се изразява в лекуване на наличните кариозни дефекти (обратими и необратими), провеждане на реминерализация и съвети за модулиране на поведението. Вторият аспект се изпълнява от родителите и има по-голяма тежест:
- премахване на нощното кърмене и хранене след 12-месечна възраст;
- поддържане на добра орална хигиена;
- намаляване на приема на сокове и „прости захари“ (близалки, бонбони и др.);
- избягване облизването на детските прибори, за да не се предадат кариесогенните бактерии и др.
Тъй като лечението е продължителен процес, родителите трябва да са търпеливи и да окажат сътрудничество, като водят детето на редовни контролни прегледи. Единствено, когато се създаде добра комуникация между родители и детски стоматолог, може да се предотврати или ограничи кариеса на ранното детство.
